Народно читалище „Просвета“, със своята вече над 90 годишна история се изгради като просветен, духовен и културен център в с. Лозен.  

   Читалището е основано през 1925 година. През всичките тези години на съществуване, читалището играе важна роля в обществения живот на с. Лозен, като устойчива културна институция със специфична мисия  за съхранение и развитие на традиционните ценности на нацията ни. Дълбоката взаимовръзка с миналото, с традициите, с образователния процес, културата и благотворителността е в основата на авторитета на читалището.  През своята 90 годишна история читалището има своята завоювана позиция за работа в подкрепа на общността и през годините е спечелило доверието на хората.   

     Първоначално читалището се е помещавало в дюкяна на Трифон Димитров Кючюков. През 1933 година се мести в училището, а през 1953 година – в бубарницата на Ангел Слънков (сега кметство на селото), където на първия етаж се е помещавала библиотеката. През 1955 година, с доброволен труд и дарения от жителите на с. Лозен е построена днешната читалищна сграда. Читалищния салон разполага със 100 места, от които 80 в салона и 20 на балкона. Сцената заема площ от 36 кв. м. 

  Библиотеката е създадена още със самото читалище. Първоначално библиотечният фонд наброява около 630 тома литература, които са дарени от жителите на с. Лозен. За съжаление много от литературата след 9 септември 1944 г. е изгорена и по този начин е унищожена много ценна литература, в това число и историята на с. Лозен от 1933 г.  През 1981 година библиотеката е преместена в сградата на детската градина на първия етаж. Библиотечният фонд тогава наброява  5993 тома литература, а в днешни дни – 3865 тома. Днес библиотеката е единствената функционираща в селата от община Любимец. 

     Към Читалището са били сформирани група за автентичен фолклор от 25 жени, които са изучавали народните песни, типични за нашия край и група за народни обичаи от 20 жени, които са изучавали местните обичаи.

    В по-късен план читалищната дейност в селото замира, а през средата на 2007 година Читалището отново е възродено от група млади ентусиасти и родолюбци.    

В момента в Читалището има сформирана Ансамбъл за изворен фолклор, който през 2011 г. е сертифициран като представителен от ЮНЕСКО и IOV, Група за автентичен фолклор и трио „Тракийци“ за обработен фолклор.  През 2004 година в етнографския комплекс Етъра е изпълнен обичаят „Ирминден“, обичай типично лозенски, който дава представа за житието и битието на нашите баби и прабаби, а през юни 2007 година обичаят е изпълнен в Регионалния Етнографски музей в гр. Пловдив, по повод 90 годишния юбилей на музея. На празника присъстват Президента на Република България, Министърът на културата и редица учени етнографи

 От 2010 г. екипът на Народно читалище „Просвета-1925” е организатор на Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд”, който се провежда ежегодно в гр. Харманли. Всяка година на сцената на фестивала, в трите фестивални дни, участват над 1600 души – танцови състави и клубове, ансамбли, певчески групи, индивидуални изпълнители, групи представящи народни обичаи, легенди и предания, народни хорове и оркестри.                            

 Фестивалът е с конкурсен характер и участниците се състезават за златен, сребърен и бронзов медал в различните категории. Ще бъдат връчени и специални награди, както и Приз на фестивала.              

 Целта  на фестивала е да съхрани и популяризира изворния, автентичен фолклор на България. Да се представи пъстротата на българското фолклорно изкуство и по този начин да съхраним и предадем живото нематериално културно наследство на българина, участващо в изграждането на идентичността ни . Да утвърди присъствието на фолклорното танцово, словесно и музикално – песенно изкуство в съвременния живот и да предоставя възможност на многобройните колективи за обществено признание. Насърчаване приемствеността на младото поколение.                                                        

 През годините изградихме солидни партньорства с различни културни институции като Министерство на културата, Института за 0етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН, Съюза на българските композитори и др.                                                            

 Във фестивала вземат участия както самодейни състави от читалищата в страната, така и много млади изпълнители на български фолклор от националните музикални училища.  За петте години фестивала се превърна в емблематичен за региона ни и се утвърди на национално ниво. Наред с многото нови участници, които привличаме с всяка изминала година, групите които са участвали през годините, очакват с нетърпение поредното издание на фестивала и участват отново с голямо удоволствие. И така в петте издания на фестивала участниците са над 4300 души. Всичко това безспорно говори за нивото на конкурса и е най-индикативният, най-отличителният показател за значимостта на фолклорния фестивал, както от страна на участниците, така и за местната общност.                                                     

Националният фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“ е и уникален със специфичната си мисия, която изпълнява, а именно издирването, съхраняването и популяризирането на уникалното ни нематериално културно наследство, участващо в изграждането на националната ни идентичност. Чрез фестивалът се провокира интересът в хората и особено у младите към самобитността, към традицията.